***

Умирам бавно щом си ти далеч. 
Над мен се спуска булото на мрака, 
посечен бивам с острия му меч. 
Смъртта отдавна миг удобен чака. 

Усещам само как по мен студът
с резци дълбоки самота чертае. 
Но закалена в болка мойта плът
за цялост нова даже си мечтае. 

А казват няма път назад, отвъд, 
но аз се върнах тебе пак да зърна, 
да се загубя в твойта топла гръд... 
Не те намерих, краят ме прегърна. 

Не се запитах жив защо съм бил, 
в смъртта утеха вече бях открил. 

                Бурен Трън 

Как може от отвъдното да се пишат стихове?!

hoho, аз се връщам за по малко, понякога:))))))

Тъгата е едно от най-силните и истински чувства,
много естествено и истинско е присъствието и`,
красиви и живи образите ...
Поздрави !

Благодаря, за посещението, поздрави и за теб!

Ти май не знаеш,,момко..
кЪДе си..ТУК ли ,там ли..,или...
никъдее...
потърси си ново хоби! многоо клети
ПУети станахте на квадратен меТЪр!!

Оооо, mileidy, вече се бях отчаял от липсата на вниманието ти, хахахахаха

Ееей, значии, ти освен всичко друго, вече и забравяш, чак на второто си влизане се сети да дадеш минус... към по-зле отиваш :)))))))

Нещо ми напомня на Хамлет.
Поздрави:):)

Госпожице или госпожо Милейди, не сте права! Той има талант. Да си поет не е работа или нещо което някой пожелава и се сбъдва. ова е съдба и орисия и трябва да ти идва от вътре. Не се закачайте с човека!
Пише добре!!!!!!!
А тъгата-често е моя спътник и муза, освен любовта!