ТРЪН В ОЧИТЕ 

Аз – поет ли? – не, това не съм, 
всичко друго във живота бях –
смелост дръзка в тялото на страх 
и понякога в очите трън,

ала не в какви да е очи, 
в тези на душевните слепци. 

Колко много ослепели 
със пердета на зеници –
дирят чуждите тресчици
със греди в очите... цели, 

дърводелец тука трябва, 
няма как да стане с брадва. 

Всеки на добро се радва, 
но окото трудно вижда –
трябва то да не завижда
и сърце голямо... трябва!  

От слова присъда най тежи,
на отмяна тя не подлежи, 

ала кой съм аз, да съдя? –
всеки своя път поел е –
остър камък с друг не меле;
съдник аз не ща да бъда

с далтонизъм във душата –
сляп останал за дъгата.  

Може ли с перо и тога  
право да отсъдиш в тъмнина? 
Нищо е – поет без светлина, 
да съм нищо аз не мога. 

          Бурен Трън

Уважавам желанието ти и няма да гласувам този път....
Това е едно от най-стойностните ти неща,които съм чела.
Всеки има своите трески за дялане, и преди да посегне да
дялка чуждите,то по-добре да се вгледа добре в себе си...
Хора сме,нормално е,грешим,но напоследък тук атмосферата
наистина стана доста отровна,да не кажа заразна,а като имаме
в предвид,че това е представителна извадка на нашето общество,
то просто....нямам думи...и всичко това се случва по време на великденските
пости,което предполага едно обръщане и вглеждане в себе си...
мисля,че думите са просто излишни в случая...
Поздрав!
И весели празници!

Трудна задача да не гласувам.
Тогава се покланям на таланта ти.

Честита Цветница!
Пожелавам ти винаги да е цветно в душата ти и да имаш вдъхновение. Вдъхновение за всичко - за стихове, за идеи в професионален план, за позитивни мисли, за приятно настроение, за любов.

Златце, стихотворението ми харесва, затова няма да се съобразя с искането ти. Ще гласувам с +, защото така искам и защото аз съм Джойси, а не някой друг.
Поздрави.

а просто защото ми харесва стихотворението...:-)
Поздрави.

Благодаря за пожеланията и поздравите, да ви се връщат стократно! :)))

да си поет известен, да си издавал книги и т.н., за да пишеш
и публикуваш стихове, които идват от сърцето ти и си имат
своите читатели и харесвания... и каква е тази почти детска
надпревара за първа, това прави ли те по-различен човек,
това може ли да влияе на одобрението или не, на мненията,
на приятелството, на това да бъдеш себе си...
Спрях да отговарям на коментарите, или когато го правя -
само в един коментар отговарям на всички, и защо...
Това няма да промени нищо... Просто това си е твоят кът
от блог.бг и ти ще прецениш как, кога и защо да пишеш...
Харесвам блога ти, стихотворението е хубаво и си заслужава
прочита... и размислите след него.
Честит празник ! Приятна неделна вечер !

Малко са блоговете без модерация...
Моите уважения !

Не успях да изпълня молбата ти,сърце не ми даде.Мини през тези неща,ти стоиш над тях и с творчеството си и като човек. Виждам, раним си.Има кой да отсъди...
Поздрави!

Когато гласувам положително, то е не заради класацията, а защото наистина ми е харесало прочетеното... :) Поздравления! От вота не се интересува само този, който наистина знае цената си.

Усмивки! И светло възкресение!

Е, така да бъде, няма да гласувам. Само едно голямо БРАВО!!!