Оле са екип голям, 
там са Вальо, Сев и Светльо, 
и с такъв отбор –аз знам–
бъдното пред тях е светло.

Трудов колектив –мечта!–
те за пример са на мене, 
мога само да мълча
възхитен и на колене.

Сговорни като един, 
че морето не е плитко, 
руля дълго бе в Марин, 
капитан сега е Митко.

Корифей с чалъм,мъжкар, 
тук за Стельо ще разкажа–
той – изпечен печатар, 
дай му само ти тиража.

Там и Симо бе дори, 
фотограф признат от класа. 
Работата тъй спори,

пълна – фирмената каса.

Лесно е със тим корав! 
А дизайна е от Фори –
веселяк с изтънчен нрав, 
с хрумка чудеса ще стори.

Живко с четката е бог –
мога да се обзаложа, 
завидял му би и Ван Гог, 
туй е то да си художник!

Петя сметките върти 
с чар и без заплати спрени,
а рекламата лети 
с Веси, Вили, Дани, Рени.

На визитките царе, 
а трудът – за тях награда. 
Омир тука щеше спре
за печат на "Илиада".

Библията –със замах–
тя не би ги затруднила, 
всеки би възкликнал: ах, 
туй е то работна сила!

Българинът – мързелив! –
туй твърдение битува, 
ала в Оле –свят красив–
пет пари не струва.

Славни, славни! Евала! 
Кой за тях ли днес не знае, 
казал всеки би: Хвала! –
класни са си и това е!

Оле марката държи,
кеф ти флаери, менюта, 
там поръчват даже и 
каубоите от Юта.

Щедър казват бил си Ти, 
дай на всеки, дядо Боже, 
участ да го сполети–
също Оле – тъй да може!

        Бурен Трън