***
Дали ще можеш мен да забележиш? —
не съм изваян нито стройно рус,
богат съм само на едни копнежи
по теб същинска Пенелопе  Крус.

Във тази есен лятно подранила
на пук на юли август скри дъжда,
в дъгата цветна ти се бе родила
мечта в стиха ми който ти дължа.

Със букли твои пиша го в омая
на листи бели — моите гърди.
Нима мираж е? — няма как да зная,
нали съдбата картите реди.

Но знам пленен от теб съм, Пенелопе 
и тази участ дадена до гроб е.

             Бурен Трън