Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2018 13:01 - Лъжа
Автор: yuliya2006 Категория: Поезия   
Прочетен: 1997 Коментари: 2 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     Аля - мило, чаровно момиче на десет години, с перчем, който постоянно замята, гледайки дяволито брат си разказваше:      
     -В плувния басейн съм една от най-добрите. Тренера ме пуска да се състезавам с тези от по-голямата група. И аз ги побеждавам. Той ми казва че ще бъда новата световна шампионка по плуване. В стила  бътерфлай просто нямам равна.      
    Братът  - по голям с година от нея с възхита я слуша, радва.Тя знае че за него е чудна, необикновенна сестричка - най-красивата, най - талантливата.       
   Ето сега, навярно я вижда в огромния закрит плувен басейн. Как със самочувствие е застанала на старт. После я вижда как с лекота изпреварва другите. И ето...на финала, задъхана, щастлива, приема поздрави, овации...            
    След три дни Аля с брат си заминаха към морето. Пътуваха с кола. Тя седеше отзад и все мълчеше. Мислеше си: " Ха, сега да те видя! Лъжкиня, добре си вдигна летвата. А дори не можеш да плуваш. "      
    Вярно, в плувния басеин,  който често посещаваше, гледаше с часове момчетата и момичетата как плуват. Понякога залагаше за този, за онази. Наблюдаваше  лицата им, спортния хъс да бъдат първи. Аутсайдерите винаги вървяха с наведена глава, сякаш някой ги сочеше с пръст.      
    Приятелката,  заради която тя посещаваше басейна бе средна класа. Почти никой не я забелязваше, поздравляваше, навикваше... Тя ходеше там за удоволствие, самочувствие.              
    Аля, внезапно погледна брат си, с който пътуваха. Колко е спокоен, ведър! Гори от нетърпение по бързо да стигнат до морето, да се хвърли срещу вълните. А тя посърнала знаеше. " Да, утре любимият брат ще види неиния позор. Ще стане за смях в очите му. И край! Никога повече, той няма да я гледа с онази неописуема възхита от обич.  Ни - ко - га!"...        
    На другия ден ,в седем часа сутринта те бяха на плажа. Водата бе студена, духаше лек вятър и  плажуващите бяха малко. Те бяха от онези, които в ранни зори вървят бавно по мокрия пясък край  брега и дишат йонни изпарения.        
    След още един час плажа се напълни с народ. Деца с кофички и лопатки, жени седнали на постелки  се мажеха с лосиони и масла. И мъже като гларуси, които се оглеждаха наоколо, присвиваха  с погнуса устни от вида на някоя изплужена от меса чехкиня. Или не затваряха уста, виждайки изпъната като струна германка.          
    Аля пое дълбоко въздух, изправи се и тръгна към морето. Някаква сила сякаш напираше в нея. Беше като дрогирана, сякаш в нея бе друг човек. Навлезе в дълбокото, замахна с ръце и заплува... Беше невероятно! Движеше ръцете си като перки, обръщаше ритмично глава, поемаше въздух. И като акула се носеше над водата.        
    След десет минути, тръскайки  от себе си последните капки солена вода тя легна на пясъка. Не и трябваше нито постелка, нито кърпа, нито чадър, нито нищо...
    Беше в щок от преживяното. Не можеше още да повярва, да си го обясни. В този момент сякаш бе излязла от тялото  и се наблюдаваше. Чу само гласа на брат си:        
    - Сестричке, миличка, прости ми! Все си мислех че ме лъжеш, че фантазираш. И дори  сега, не мога да повярвам, макар да те видях как яко плуваш... Не мога да ти го опиша, не мога!  
08.08.2013
ДЖУЛИЯ БЕЛ


Тагове:   блог,   лъжа,   къси разкази,


Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. deleted-4udovi6teto - Браво!
09.12.2018 13:08
Красива приказка, Джу!
И аз ти вярвам.
Чу
цитирай
2. yuliya2006 - Красива приказка, Джу! И аз ти ...
09.12.2018 13:10
4udovi6teto написа:
Красива приказка, Джу!
И аз ти вярвам.
Чу


Благодаря мастер!
Джу
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 7364448
Постинги: 1506
Коментари: 12079
Гласове: 61495
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031