Светът ми днес е огнена пустиня
и този огън пурпурно червен
тъй пепели ме мила Прелестина.
Без кръв сърцето кърваво реве,
но не от болка страдащо ридае
а самотата него го гори,
без тебе вече нелечима тя е.
Но утре рано с първите зори
на край начало  мен ще ме събуди
през рамо метнал вместо кръста път. 
Оттатък фалша, пошлост и заблуди
нима й трябва на душата плът? 
Отвъд светът ми повече ме мами —
утеха, обич — всичко чудно там е. 

              Бурен Трън 

стих от дуща ...звучи ми като древен сонет!

Пишеш все по-хубаво и хубаво!