***
Рано или късно мерната реч 
на поета взема някак да омръзва. 

                           ***
Мирис на море по Владислав се носи 
и на кестени със цъфнал бял кураж. 

                            ***
Унесен вече, тъмна сянка си 
прикрита хитро в пазите на вечер, 

                    ***
Когато изгрев тръгнал се забави 
под було тежко, в клещи на нощта 

                        ***
        в памет на Ваня Костова 
Не мога вече нищо да ти кажа, 

                        ***
Цена сурова може да платиш, 
ти зарежи я! — множеството казва,