Велики Хане Аспарух,

защо забил си меча тук?

През зимата студа е сух,

да беше малко по на юг.

От север вятър щом завей,

настъпва зимен ад без край.

И няма слънце да погрей

и тъй, без радост, чак до май.

Ала за сметка на това,

когато пролет пукне, пак

запретваме ръкави два,

на нивата сме чак до мрак.

Садим домати, чесън, лук

и златно жито тук расте.

Земята, знаеш, иска плуг,

молитва само тя не ще .

На есен лозето берем,

че виното е Божи дар

и пием жадно, без да спрем

от сутрин рано и за цяр.

Велики, тук е земен рай,

но идва зима, студ и сняг,

а вятъра не ще се трай.

За юга сещаме се пак.

Защо вали, защо пече, 

на друг пък слънце му блести.

Угода няма, знаеш, че

такива от преди сме си.

        Бурен Трън