Казват, че присъщо на човека било
да прощава лесно, бързо да забравя.
Времето и то те беше заличило,
само аз с това не можех  да се справя.

Да намира билката за свойта болка
казват, че присъщо на човека било.
На Земята даже цяла обиколка
бих направил аз за някакво лечило.

Трябваше ми нещо силно за забрава,
жалко, че със тебе взе си и катрана.
Вино от коприва трябва да направя, 
брана сутрин рано, лек за мойта рана.

Казват, че присъщо на човека било
да цери горчилка само със горчило.

                 Бурен Трън 

че една дума не би била достатъчна да изрази чувството, което ненатрапчиво твоето стихотворение в мен оставя...

Поздрави
С.

страхотно казано,защото се учим от грешките си,за които понякога плащаме
висока цена,и тя е....незабравата! :))
Поздрави!
пп.И не отсъствай толкова дълго друг път,ок?!