Постинг
09.02.2014 23:46 -
Секцио в калта
Автор: zlatkostanoev
Категория: Поезия
Прочетен: 1473 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.05.2023 15:59
Прочетен: 1473 Коментари: 2 Гласове:
28
Последна промяна: 14.05.2023 15:59
***
Тъй както този, който се загуби,
така се лутам и самия аз –
безпътен, сам – във собствени заблуди,
родени секцио във късен час...
Вървя по път широк, а все ми тясно,
говоря с мен си – мислите мълчат.
Пред мен вали, вали калта ужасно,
след мене чужди стъпки все личат.
Не виждам в нищо своя днешен смисъл,
в калта – посока вярна не открил –
окалян цял съм, даже мойта мисъл
не помни, че преди аз чист съм бил.
Така от кал пропит, за сетен път
родих се – не човек, а глинен съд.
Бурен Трън
1.
hoho22hoho22 -
:)
10.02.2014 18:22
10.02.2014 18:22
може и по-добър живот да живее човек като глинен съд, няма нужда от железни нерви
цитирай:) ... цяла нощ навън капчукът
изприда снежните къдели
и нишката, изпредена в нощта
припява и бяга, но къде ли,
къде ли се навива тази прежда
снежна, белоснежна
кристално бистра, чиста, нежна...
И... няма я калта, водата
изпива я жадната земя...
В едно гърне от есента,
останало - цъфтят кокичета.
цитирайизприда снежните къдели
и нишката, изпредена в нощта
припява и бяга, но къде ли,
къде ли се навива тази прежда
снежна, белоснежна
кристално бистра, чиста, нежна...
И... няма я калта, водата
изпива я жадната земя...
В едно гърне от есента,
останало - цъфтят кокичета.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.