УТРО 

Колко ранобуден станал е кълвача,
рано от зарана почнал е да трака.
От шубрака кука кукувица сива –
там гнездо открила, тя  криле потрива... 

Жълто–черната пчеличка се пробуди, 
взе прашец да сбира, почна да се труди. 
В крива стряха и врабчето пепеливо –
пъчи си снага, запя и то щастливо...
 
Сивата гугутка пламенно загука, 
чула–недочула свраката е тука.
Сладкогласен славей песен извисява, 
чайката креслива взе да му припява... 

Малка мравка, плаха, стъпва по росата, 
тежина тя носи – тежка е трохата, 
от клонака буков гарга се разграчи:
„Хайде хора, вас ви утрото прекрачи!”  

                Бурен Трън 

благодаря

Еех, детство, детство!........

Златеее,на всичките пилки по едно и също време ли им става готино на душиците ,та го удрят на песни...се чудя и аз понякога, когато рано сутрин птичи хор ми пищи в отворения прозорец...през лятото...ако сме решили с приятели да отидем за уикенда сред птички и тревички...:):):):)
Близо до моята спалня в града се е заселило славейче. То ми стига - много е сладичко.
Щях да забравя поздравите: хубав ден!