СЪМНЕНИЕ В СПАСЕНИЕТО 
               (а/теистично) 

Има, има ли надежда днес? –
има, ала ред се чака, 
тук са: умния, глупака –
на опашка чакат от нощес. 

А нима тогава има рай? –
има, тук е на Земята, 
не високо в небесата, 
там, ах там, мечтите ни са май. 

А дали ще с намери ад? –
на корем от него има, 
днеска всеки граби, взима,
е, на туй му викам благодат. 

Има, има ли спасение? –
дебнело отвсякъде, 
но къде го, някъде?... 
и прокрадна се съмнение.

            Бурен Трън

        

Защо да е атеистично?

Иво, честно казано, сигурен бях, че първият коментар ще бъде твой. Въпроса ти е уместен, зависи от прочита, може да е, може и да не е.
Поздрави!

Ние сме изградени на дуалистичен принцип. Нашите съмнения раждат креативност , която е база за еволюцията ни и ни отличава от първосигналните....

Всеки има право на вяра и на съмнение...

МИНУСССССССССССССССССССс

И ада, и рая носим в себе си. Поздрави!

О, разбира се, мерси и да ти се връща умножено по сто :))))))))

Розко, Розко, през половин час менкаш профилите, закъсняваш със prascho3. ГолЕм, голЕм си... свинчо :)))))))))

Добре дошъл, розов прасчо, всеки път едно и също и винаги в определена последователност. Никаква креативност. Айде сега– приятно грухкане :))))))))

Здравей , Златко !Аз нищо не взимам , само давам .... Усмивки и прегръдка, не се съмнявай - искрени са !!!

Миленка, не се и съмнявам в това. Благодаря!

Само който не желае не разбра какво става в сайта...
Нека дава минуси, я виж колко хора ти харесахме стихотворението!

Яд ме е, че трима души правят на маймуни цял сайт (стотина човека). Щях да кажа, че е неспасяем, ама гуруто му отдавна го е спасил от нормалността.

В душата е - и раят, и адът.
Дълбоко някъде се разгарят...
огньовете на Дявола,
в очите райски цветове цъфтят.

В душата е - везната, не на Темида,
в равновесието на покоя
с хаоса необятен на непокоя...
там е някъде спасението.

Във вътрешния мир е скрито,
огледало, не на външния свят.
В дълбокия вдъх на Живота.