НАРОДЕ

Гнетът ти обнародван
във мнимите реформи. 
Всесилен, но поробван, 
о, бедни, мой Народе, 
душата кой изкорми, 
очите кой избоде? 

Народе... ти отруден, 
със длани изтощени, 
съня ти непробуден 
поредното е иго, 
съня ти благовещени –
на робството индиго. 

Но време за разлъка 
настанало е тука
и стига с тази мъка!
Нима не сме готови 
да вдигнем ние чука 
по гнилите окови? 

Духът ти днес пленен е 
предзимно в тази есен, 
поставен на колЕне –
във тъжните акорди 
припяваш робска песен... 
Защо, Народе, горди??? 


      Бурен Трън 

Сигурно, защото е сляп.

За съжаление. Но... има надежда, щом се раждат такива стихове. В историята ни има десетки примери за народни будители /поети/. Поздравления и от мен!