***

Горещи дните огнено бичуват —
разпален юли носи жар по план, 
в горещините стонове се чуват 
гори простора с мараня послан. 

Навръх земята слънце натежало 
с небесен лъка мята пак стрели, 
ламти небето като невидяло 
за дъжд надежди мигом пепелѝ. 

Мълвейки питам: Боже, Ти защо си, 
нима напразно с вяра ме сдоби? —
висящ остана сетния молебен... 

Зефир прохладен тук животът проси, 
живец миражен живото уби, 
душата в зноя дъх пое последен. 
    
          Бурен Трън

Много ярко нарисувана поетична картина, осезателна, тъжна, реалистична!

Красива лирика. Поздравявам те, Златко!