***

Роден съм в тебе, вечно ще те помня, 
защото люлка първа си ми бил, 
тулил си жажда с бистра стомна —
вода такава другаде не пил. 

До сетна старост спомени ще пазя, 
те топлината в силен зимен мраз 
и хлад ще са ми във гореща пазва, 
със тях да хваля младостта си аз. 

От мен си станал част отдавна вече, 
макар пораснал липсват ми и търся 
безгрижни дните в сън загрижен вечер. 

Най-пръв от всички чул си моя плач, 
връвта ми пъпна щом веднъж си скъсал, 
сърцето мое вързал си, Дългач! 

               Бурен Трън