***

О, мисли мои, вие отдалече 
нима вървите и кой ви вас мори, 
че сте такива изтощени вечер, 
когато мракът свода покори? 

Понякога стрелци сте тъй отлични, 
стрелите ваши пред мига летят, 
а други път сте толкова различни, 
същински мравки — крачките пълзят. 

Но ако утре някоя мадона, 
случайно поглед върху мене спре 
и пожелае муза да ми стане —

срама спестете! — не от небосклона, 
отблизо се посейте по-добре, 
стихът ми в нея корени да хване. 

           Бурен Трън