Политат вън последните листа
със вятъра под тъжната му песен.
А дните сливат се сами в нощта
и лятото във есен.  

Отлитат птиците под строй в ята,
заровили във клоните гнездата
те, пак ще дойдат редом с пролетта
в уречената дата.  

Безкрили, само хората са тук,
без цел една и толкова висока,
едвам – с едни обрулени мечти.  

Останали така далеч от юг
в заблуда, без посока
и вместо тях животът им хвърчи.                

              Бурен Трън