Ех, странен свят, във който сме пленени
от сиви дни и нощи в мрак обвити,  
където страстите са породени,  
без радост, в болка и печал – сълзите.    

Животът – като роля във пиеса,  
прехвърля ни лукав от сцена в сцена,  
И с маски – аз съм принц, а ти принцеса,
въртим се в кръг на вечната арена.  

И в тази буря, в този вихър земен,  
с надежда скрита в нашите сърца
и докато животът я отнеме —  

живеем в светлините на нощта.  
Единствено поетът свети,  
измамно жив със своите куплети.                

                   Бурен Трън