Небето сърдито навъсило вежди - 
на черни облаци говори нещо, 
враждебно Земята наново поглежда 
и сочи със пръсти надолу зловещо. 

Криле буреносни вятъра наточи... 
Кънтежен грохот, втори залп топовен
уби тишината. Земята подскочи- 
пророни във болка свойто тихо "Сбогом" 

Последва миг покой, затишие кратко... 
Но после тътен нов, ехтеж, порой, край;
дете изплашено, сгушено във татко... 

След час, всичко свърши, грейнаха полята. 
Но сън ли бе или игра на ад и рай?-
не знам, но ранена остана Земята. 

              Златко Станоев