***
Защо ли сутрин слънцето рисува 
на дните нови нови светове 
по небосвода с пурпур цветове, 
които нощем в мрак нощта обува?
 
Защо — се питам — трябва да умира 
денят ми в нощи още нероден? 
Това терзае същността във мен, 
едната брънка дет" съм във всемира, 
 
която търси вечните въпроси 
на отговори дето все мълчат... 
Пореден залез самотата носи
   
и ме дарява с този гратис, ето!...
От вечен изгрев искам аз лъча, 
за да ме топли и да ми е светло.           

                Бурен Трън


                     ***
Сред този пустош тъй обрасъл с тръни —
яви се чудна, блян ли беше ти?
Но не на яве, даже не в съня ми,
от друго време май ме навести.  
Дойде прекрасна някяк изведнъж, но
за мен сега си моят идеал,
без тебе този свят е място тъжно,
където никой никога не би живял.  
Дали страхът ми да не те загубя
без време мене ще ме умори
или съдбата със десница груба
в химера нова ще те прероди?  
Сега денят ми роб е твой докрай,
без тебе мрак е, с теб и адът — рай.            

              Бурен Трън