***

Една легенда спомените рони, 
превзема цяла моя мисълта. 
Как лудо влюбен любовта прогонил,
но жест подобен върнала му тя. 

Оставил принца своето момиче, 
тъгата вечер стенела над Рейн, 
той незабравно колко я обича 
разбрал, когато чул гласът й нейн. 

Насред реката връх и хубост дивна, 
блестящо злато нейния воал, 
на лодка бърза гребал с всичка сила. 

Довел го бързей пред скала масивна, 
а най-отгоре песента видял —
за скок готова Лорелай е бѝла. 

             Бурен Трън 

Поздравление, Златко!