ДА МОЖЕХ

Да можех, ала нещо в мен не дава, 
когато падне тиха вечер вън –
така набързо тебе да забравя, 
като банално сив и скучен сън.   

Но теб те има, огън си разпален
от който пари, болка си дори
в нощта самотна и деня фатален, 
сърцето мое в огъня гори.  

А сутрин рано мислите ми луди 
към тебе вечно те да не летят, 
омразата ми мене да ме буди, 
копнежите ми в миг да се стопят.   

Да беше в мене каменно сърцето, 
да няма пламък в моите очи, 
без обич да летя като перцето. 
тъй някак лесно без да си личи.   

Но теб те има, огън си разпален
от който пари, болка си дори
в нощта самотна и деня фатален, 
сърцето мое в огъня гори.          

           Бурен Трън