***

Върни ме, време, с твоята машина
назад в онези средни векове, 
готов да тръгна, пръв съм, запиши ме, 
съдбата своя всеки там кове,   

но дай ми обич слънчева и ярка, 
с мечти крилати да летя без план,
перото гладко дай ми на Петрарка 
или на Данте неговия плам,  

мадони като Лаура, Беатриче, 
да ги възпявам в белия си лист, 
такава обич трудна ме привлича,   

за тях да пиша в сетна изнемога 
и да се славят те в стиха ми чист, 
да можех ала знае се — не мога!             

              Бурен Трън

########################

                       ЮНИ

Черней небето, облак в облака опира, 
вилнее мрака дни наред така. 
Ефира страда, в пълен е блокаж, 
вали, вали и плува във река всемира.  

Улука както никога преди завира, 
последни сили давещ се цеди, 
вибрира в немощ и бере душа.
Вали, вали и няма изгледи да спира.  

Прободен юни остро с водна е рапира, 
сърдита нещо е природата, 
не спира адът, даже във нощта
вали, вали и грохнал свода ни умира.          

            Бурен Трън

#########################

      НАШАТА МЕЧТА (дует) 

Не беше лято в нашите души, 
един сезон е вледенил сърцата
и тази зима двама ни руши, 
без топлина са тъжни днес лицата.   

— Прости ми мила, моля те сега, 
че обич вярна в мене не намери! 
— Разбит съм кораб, грохнал на брега, 
от хилядите твои изневери. 

Не беше тази нашата мечта, 
един за друг сме котва и тежиме. 
Към жадно дъно тегли любовта,
нима не виждаш краят ни, кажи ми?!   

—Разбираш, мили, трудно е сега, 
след всички тези твои изневери. 
— Разбит съм кораб, търся аз брега, 
но няма пристан стихнал да намеря.   

В съня си само можем да простим 
отминалите грешки и заблуди, 
щастливи двама ще сме щом заспим, 
но пак нещастни — като се събудим.   

Не беше тази нашата мечта! 
Сърцето друго беше си мечтало.
Да молим прошка двамата сега, 
това е краят в нашето начало.         

          Бурен Трън

########################

          НА ПЕЙКА СТАРА  

На пейка стара, срутена почти, 
седиме двама впели рамо в рамо, 
потъвам влюбен в твоите очи
чета във тях, че мен обичаш само!   

Така до тебе вече съм щастлив, 
а хубоста ти мене е пленила. 
Ще помня вечно този миг карасив, 
не ще забравя погледа ти, мила.  

На пейка стара нов ми даде знак 
напук на догми чак от памтивека
роди ме, Обич, ти отново пак. 
Веднъж се раждал — лъжат го човека.   

Аз влюбен гледам твоите очи
и в тях чета, че мен обичаш само, 
а самотата тръгва си, мълчи, 
щом щастието тука е посяно.   

Ти моя пъзел сръчно подреди, 
любов такава няма и в мечтите 
животът тъжен беше ми преди
да видя истината във очите. 

На пейка стара нов ми даде знак
напук на догми чак от памтивека
роди ме Обич, ти отново пак. 
Веднъж се раждал — лъжат го човека.   

Обичан днес съм, даже ми личи,
душата моя пълна със балсам е, 
аз влюбен гледам твоите очи, 
блестят те двете и за мене само!             

            Бурен Трън

#########################

                 ***                  
                /lite версия/   

Много тонове мастило
в бели листите тече,
част от него е попило
в който книгите чете.  

Куп писатели, поети,
вплитат своята душа
във романи и куплети,
вечно живи те ща са.  

А умрат ли ненадейно
във забрава, нищета,
слънце пак ще грей, но  

без жарава топлината
вече, съща ще е тя
като тази от главнята.      

     Бурен Трън