***

Не бях те чакал закъсняла пролет,
но ти откри ме в края на април,
към тебе литнах с устрем в полет —
същинска птица, хвръкнах лекокрил.

Над цъфналите снежно-бели вишни
пред мен разкри се дивния ти свят,
назад остават дните ми предишни
и самотата със напъпил цвят.

Изгубил "утре" в лутането вчера,
навлизам днеска в старостта си млад.
Ако това е сън или химера

в реалността ми — нищо че лъжа е,
да пие жадно този аромат
на пролет с вишни, мойто "аз" желае.

                    Бурен Трън