СТРАСТ                                    (18+)  

Искам, мила, време друго,
в него времето да спре.
Слети нежно или грубо,
може двете, още по-добре!  

Без това едва устисквам
на страстта във твоите очи,
към развратност те подтикват.
Казваш: мили, много ти личи! —  

ще личи! — с душа съм на дете
и със тяло зажадняло,
жадно чака да се преплете 
с твойто крехко, снежнобяло.

С тебе че си заслужава
повече от ясно е за мен,
щом моят твойта доближава
той расте като обезумен.  

Тези твои топли  устни 
от памук са, ах какъв разкош! —
тъй са  апетитно вкусни,
от добър превръщат ме във лош.  

Никак не е трудно даже
в този стих за нас горещ
твой езикът да разкаже
колко палав е, игрив и вещ.   

По главичката червена
ти да го разходиш яко,
а изпъкналата вена
да е твоят път напряко.  

Ох, гърдите ти ме стапят
със така настръхнали зърна,
чакащи да ги захапя —
ах, божествена за мен храна!  

А надолу щом пък слезна 
хубавелка мен ме чака там, 
със езика мой да влезна,
жадно за да пия и без срам.  

На шейсет и девет свито
твойто тяло стене и реве,
смуча влажният ти клитор
а езикът лиже без да спре.  

Даже няма да гадая
искаш ли ме в тебе или не,
с тласък да те обуздая,
мощен като ядрен взрив поне.  

За да можеш да усетиш
колко страст от тебе съм събрал
и да стенеш: Ах проклети,
Златко, друг мен тъй не е е*ал!  

Твойто свидно място мило
бавно като пещ да ме пече,
да ме скапе с всичка сила
докат лава бяла потече.          

             Бурен Трън